Но междувременно ще позволи на Травис да се оттегли без повече затруднения. Изгледа го предизвикателно.

— Чудесно. Ще изляза от живота ти веднага, щом опаковам нещата си.

— Сега? — Гласът му преливаше от недоумение. — Не можеш да си тръгнеш сега, Сейдж! Колата ти е в Остин. Къде ще отидеш?

— Ще се оправя.

Той поклати глава с раздразнение. Изглеждаше така, сякаш търпението му е на привършване, сякаш наистина бе уморен от своенравното й държание.

— Не можеш да си тръгнеш сега.

— Как ли пък не, по дяволите! — изстреля тя, макар да знаеше, че Лори Тайлър би потънала от срам, ако можеше да чуе езика на дъщеря си.

— Виж, Сейдж, не виждам защо да не можем да прекараме празниците така, както бяхме планирали. Заедно. Като приятели. Аз искам да си останем приятели.

— Върви по дяволите!

— Ако не се върнеш вътре, ще съсипеш празника на майка ми. Гостите край масата ще останат нечетен брой.

— Пет пари не давам за вечерта на майка ти! — изкрещя тя. — Глупавите й печени пилета, които сервира всяка година, са жилести и твърди. Няма да се върна вътре, дори и ако животът ми зависи от това. Партито е ужасно тъпо и скучно. Май трябва да ти благодаря, че ми предостави достатъчно убедително извинение, за да се махна оттук.

Притеснен от високия й глас, той с неудобство погледна през рамо към прозореца. Официално облечените гости се разхождаха из разкошно украсената всекидневна, хапваха си сандвичи с пържен хляб, които се сервираха от облечени в бяло сервитьори, пиеха уиски със сода и яйчни коктейли, вдигаха наздравици за празника и си пожелаваха здраве.

— Сейдж, бъди разумна. Аз… аз не смятах да обсъждам този въпрос преди празниците, но ти просто ме предизвика тази вечер. Не искам да се чувстваш нещастна.

— Нещастна! — присмя му се тя. — Чувствам се чудесно. Сега ще мога да се насладя на празника, без да се притеснявам дали светската грандама ще одобри гардероба ми или не. Макар че пет пари не давам за мнението й.