Травис, уравновесеният и амбициозен Травис, бе направо луд по нея. Не можеше да повярва, че в този момент той се отказваше от нея. Само преди няколко месеца я бе помолил да се премести при него, но тя бе отказала. Той се посърди няколко дни, но след това заяви, че я обича още повече, заради моралните й принципи и предразсъдъци.

Рядко се караха. Само понякога той ставаше прекалено упорит, инатеше се и отказваше да се съгласи с нея. Като в този момент. Но когато го попритиснеше, той обикновено отстъпваше пред по-силната й воля.

— Да ти кажа истината, Травис, аз не си падам особено по подобни споразумения. Или ме обичаш и искаш да се ожениш за мен, или изобщо не ме обичаш. — Тя отметна косата си назад и го изгледа предизвикателно. — Решавай. Сега или никога.

Той с болка се вгледа в решителното й изражение и във войнствено вирнатата й брадичка. Най-накрая промълви:

— Щом поставяш въпроса по този начин, струва ми се, че никога, Сейдж.

Ударът беше много жесток, но тя успя да запази гордото си изражение. Но това бе просто немислимо! Той не би могъл да постъпи с нея по този начин!

Когато му остане време да помисли върху стореното, Травис сигурно щеше да съжали за думите си. Щеше да се върне и да я моли на колене да сподели светлото му бъдеще на преуспяващ дерматолог. А дотогава, проклета да е, ако му покаже колко силно я бе наранил. Нямаше да му достави удоволствието да се разплаче. Никакви сълзи!

Главният виновник за това неочаквано решение очевидно бе госпожа Белчър. Тя успяваше да обуздае и сплаши Травис само с един властен поглед, но Сейдж не се боеше от нея. Надменното й високомерие предизвикваше Сейдж да я провокира непрекъснато, караше я да върши неща, за които бе сигурна, че ще я подразнят — като например появата й с кожен панталон на официалната вечеря. А когато Травис най-сетне се осъзнае и се върне при нея с наведена глава, тя ще се омъжи за него и ще му роди шест деца, точно през десет месеца едно от друго.