— Те ще бъдат повече от доволни, ако не излезе нищо от връзката ни. Братята ти ме смятат за тъпак. Единствено майка ти ме приема, но то е, защото тя е добра с всички. Шерифът, който постоянно се навърта у вас, неодобрително клати глава всеки път, когато погледът му се спре върху мен.

— Въобразяваш си — настоя тя, макар да знаеше, че е прав.

— Добре де. Както и да е. — В гласа му се долавяше нетърпение. — Мисля, че просто имаме нужда да си починем един от друг.

Гневът й отстъпи пред болката и разочарованието.

— Мислех, че ме обичаш…

— Така е.

— Защо тогава водим този разговор? Аз също те обичам.

Той изглеждаше истински нещастен.

— Обичам те, Сейдж! Ти си красива и много секси. Ти си най-непредсказуемата, най-очарователната жена, която някога съм срещал. Завива ми се свят всеки път, когато те видя. Ти си буйна и темпераментна. Непрекъснато подтикваш хората за едно или друго, подчиняваш ги на волята и желанията си.

— По думите ти излиза, че съм истински тиранин.

— Не исках да се получи така. Не мога да те догоня, Сейдж, не мога да изпитвам твоята жажда за живот. Уморих се да опитвам. Ти си твърде пламенна, решенията ти са спонтанни и прибързани. А аз съм предпазлив и внимателен. Политическите ти възгледи са твърде либерални. Аз съм убеден консерватор. С цялото си сърце ти вярваш в някакъв свой личен бог. Аз си имам моите съмнения, опасения и страхове. Като се вземе предвид всичко това, бих казал, че различията между нас са непреодолими.

— Противоположностите се привличат…

— Започвам да мисля, че не е съвсем така.

— Това са глупости, Травис! Опитваш се да се оправдаеш, търсиш си извинения. Ако смяташ да ме зарежеш, бъди поне достатъчно доблестен и престани с тези неискрени и прекалено деликатни обяснения.

— Недей да правиш нещата толкова трудни за мен — оплака се той.

Трудни за него? Сейдж сви юмруци, сякаш се канеше да го удари.