Сега също нямаше кой знае какъв избор. Трябваше да преглътне разочарованието си и да изчака Травис да проумее, че е постъпил много глупаво. Беше немислимо да се обърне за утеха към семейството си — една разлюбена жена, разплакана и нещастна.

Но най-напред трябваше да измисли начин да се измъкне оттук. По-скоро щеше да замръзне навън, отколкото да се върне на празника на семейство Белчър. Нямаше дори да ги помоли за помощ, макар да знаеше, че госпожа Белчър щеше да я изпрати от дома си с най-голямо удоволствие.

Решително пое въздух, огледа се и се запъти към ъгъла на верандата.

Бе направила само една крачка, когато се закова на мястото си.

Той се мотаеше около обраслата с бръшлян стена, скрит в сянката на едно посадено в саксия вечнозелено растение. Светлината, която струеше от прозорците, обаче, бе достатъчна, за да може Сейдж да го разгледа добре. Прекалено добре.

Беше висок и строен, по-слаб дори и от брат й Лъки. Макар че по-голямата част от косата му бе скрита под мократа, голяма каубойска шапка, която бе нахлупил над очите си, Сейдж забеляза, че косата над ушите му е тъмноруса, изпъстрена с по-светли кичури, които блестяха като слонова кост. Очевидно прекарваше много време на открито, защото лицето му имаше силен, здрав тен, а край искрящите сини очи, които я наблюдаваха с неприкрита насмешка, се бе оформила фина мрежица от малки бръчки.

Силната му квадратна челюст издаваше непримиримост и непреклонност, а мускулите му, здравото тяло обясняваха арогантния поглед и дръзката стойка.

Облечен бе в светложълта спортна риза с блестящи копчета. Дънките му бяха с разръфани крачоли. Изпод тях се подаваха протритите му ботуши, които бяха с мокри и кални върхове. Единствената по-дебела дрешка, която да го предпази от студа, бе някаква черна, подплатена с вата жилетка. Беше разкопчана отпред, а палците и на двете му ръце бяха напъхани в джобовете на дънките му.